• Думи, изречения, магия

Ревност

Тя вървеше по коридора и се озърташе на всички страни. Струваше й се че всички я гледаха с осъдителни погледи, пълни с подигравка и презрение. Хладните тръпки на параноята я сграбчиха с железни пръсти за гърлото. Изгарящи пламъци плъзнаха по кожата й и ръцете й рязко се разтрепереха. Опита се да овладее конвулсията, но не … Има още

Нощен влак

Да вярвам ли на очите си? Това не може да се случва с мен. Подобни феномени не настъпват в подобна прозаична обстановка. Да не би да съм се надрусал от мазните изпарения в този влак? Отдавна не съм пътувал в по-голяма мизерия. В купето, където имах нещастието да се настаня, се носеше омайния аромат на обилна пот, спарени крака и човешка мърша. Ако щете ми вярвайте, по едно време проверявах под седалките за скрити трупове. Разумният човек би ми предложил да отворя прозореца? Е, уважаеми господа, и сам бих стигнал до този гениален извод, ала за съжаление се намирахме посред най-адското лято от години насам. При опит да дръпна съвсем леко стъклото надолу ме лъхна една жежка вълна, все едно съм надникнал в крематориум. Казано накратко, не решава проблема ми с адската воня, която се бе просмукала в порите ми и заплашваше да остане там завинаги. И като черешка на тортата, трябваше да изкарам близо десет часа в тая морга на колела. Минали са едва два и половина, а аз вече съм на ръба на харакирито.

Изкушението – VII-ма част

VII Страховете на фотографа се оказаха напълно основателни, защото само няколко минути по-късно от другия край на апартамента се чуха настървени крясъци. Далия се бе нахвърлила върху Борис, дереше му ръцете, той извиваше китките й, за да не попаднат острите нокти в очите му. Неуспешните опити да го срита между краката усилваха яростта й. Тези … Има още

Изкушението – VI-та част

 VI – Какво по дяволите правиш тук? – изпищя Далия, а лицето й поаленя от ярост. –  Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече? – Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя й … Има още

Изкушението – V-та част

V Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата й … Има още

Изкушението – IV-та част

Дани обикаляше любимата си книжарница и разсеяно си играеше с косата, увивайки кичурите около пръста си. С другата ръка плъзгаше пръст по гръбчетата на книгите, а от време на време изваждаше някоя, прочиташе написаното на гърба й и отново я връщаше на мястото й. Четенето бе голямата й слабост, но винаги, когато трябваше да избира … Има още

Изкушението – III част

III   Небесната солница изсипваше сребърен прашец върху главите на минаващите по широката улица. Младата жена, хванала под ръка високия мъж, по чиито кестеняви коси се забелязваха първите знаци на посивяването, гледаше съсредоточено към черното небе без звезди. Студът хапеше бледата й кожа като сърдит любовник и Далия съжали, че не се е облякла по-разумно, … Има още

Изкушението – II част

II Есен. Нежни паяжини, летящи във въздуха. Огромен парк, пропит с цветове, рай за окото на чувствителните към нюансите. Хладен, свеж вятър, който немирно играе с косите ти и палаво флиртува с листата, разкъсвайки многоцветната им черга. Сиви облаци, сиви като морето в бурен ден, сиви като крилете на гълъбите, прелитащи с нервно пърхане, докато … Има още

Изкушението – I част

I   – Суета на суетите, всичко е суета! – дълбокият, кадифен глас, придружен от заразителен смях стресна леко девойката в черната рокля. Тя се извърна рязко, кукленските й къдрици прошумоляха, очарователни в своята непокорност, а плътните й, пухкави устни се свиха в театрално нацупване. Скръсти ръце пред гърдите си и тропна леко с токчето … Има още

Черно и бяло

Когато Йордан Милов реши да се пресели в малката бяла къщичка извън града, приятелите му го помислиха за луд. Светът се променяше с всяка изминала година, но изолираното от гъстите гори планинско селище и неговите жители си оставаха същите – както винаги. Мнителни към всичко, намиращо се извън “цивилизованата територия”, сиреч горите и покрайнините. Из местността се носеха легенди за самодиви и духове, които привличат заблудените пътници и отнемат разсъдъка им.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.