Ревност

Тя вървеше по коридора и се озърташе на всички страни. Струваше й се че всички я гледаха с осъдителни погледи, пълни с подигравка и презрение. Хладните тръпки на параноята я сграбчиха с железни пръсти за гърлото. Изгарящи пламъци плъзнаха по кожата й и ръцете й рязко се разтрепереха. Опита се да овладее конвулсията, но не … Има още

Нощен влак

Да вярвам ли на очите си? Това не може да се случва с мен. Подобни феномени не настъпват в подобна прозаична обстановка. Да не би да съм се надрусал от мазните изпарения в този влак? Отдавна не съм пътувал в по-голяма мизерия. В купето, където имах нещастието да се настаня, се носеше омайния аромат на обилна пот, спарени крака и човешка мърша. Ако щете ми вярвайте, по едно време проверявах под седалките за скрити трупове. Разумният човек би ми предложил да отворя прозореца? Е, уважаеми господа, и сам бих стигнал до този гениален извод, ала за съжаление се намирахме посред най-адското лято от години насам. При опит да дръпна съвсем леко стъклото надолу ме лъхна една жежка вълна, все едно съм надникнал в крематориум. Казано накратко, не решава проблема ми с адската воня, която се бе просмукала в порите ми и заплашваше да остане там завинаги. И като черешка на тортата, трябваше да изкарам близо десет часа в тая морга на колела. Минали са едва два и половина, а аз вече съм на ръба на харакирито.

Femme fatal

Определено не им стана приятно да ме видят в техния неофициален частен клуб на лицемери. Кракът ми никога не би стъпил там, ако не бе насладата да ги накарам да горят от възмущение само като се появя. Бе трудно да подтисна смеха си при гледката на всички тези сноби, сгушени в удобния им малък свят … Има още

Пълно сърдечно затъмнение

ПЪЛНО СЪРДЕЧНО ЗАТЪМНЕНИЕ (или Легенда за Селена и Ендимион) Ще влезна тихо. Кротко ще приседна. Ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида. „Прощално“, Никола Вапцаров Once upon a time I was falling in love but now there’s only love in the … Има още

Горчиво кафе

ГОРЧИВО КАФЕ Върху прясно лъснатото стъкло на прозореца сякаш има дупка, през която на вълни се стеле мъгла. Като в сън чувам как се разбиват студените капки дъжд в паважа отвън, подобно на куршуми. Пред блуждаещия ми, лепкав и сънен поглед се мярка светкавица, която проряза сивото понеделнишко небе. Сигурно ей-сега от някъде ще чуя … Има още