Черно и бяло

Когато Йордан Милов реши да се пресели в малката бяла къщичка извън града, приятелите му го помислиха за луд. Светът се променяше с всяка изминала година, но изолираното от гъстите гори планинско селище и неговите жители си оставаха същите – както винаги. Мнителни към всичко, намиращо се извън “цивилизованата територия”, сиреч горите и покрайнините. Из местността се носеха легенди за самодиви и духове, които привличат заблудените пътници и отнемат разсъдъка им.

Клетвата

– Какво искаш да кажеш? – попита мъжът с едва сдържано спокойствие. Вътрешно се разкъсваше от тревожни, мрачни предчувствия, подсилвани от недомлъвките на лекарката. Искаше точен и ясен отговор: какво беше положението му. И ако до една минута, тази очевидно смутена от новината, която трябваше да му съобщи, жена не му кажеше резултатите от изследванията, … Има още